Първото казино в България е построено във Вършец през 1924г. и е известно като Банското казино. То е наричано още „Царското казино“, защото един от редовните му гости е бил принц Кирил (1895 г. – 1945 г.).  Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци, пристигащи предимно по р. Дунав. Изградено в стила на късния европейски барок от българи с предприемчив дух и в началото е един доста нестандартен за тогавашното време и възгледи проект. Сградата се построява така, че да е копие на казиното в Баден, което се намира на 25 км от Виена.
 Чест гост в казиното е братът на Борис III и син на Фердинанд I принц Кирил. Това е и причината т.нар. Банско казино (или Казино Вършец) да бъде наричано още Царското казино. С времето продължава да се развива и през 30-те години то вече има виенска сладкарница и ресторант с жива музика.  През 1938г е изградена електроцентрала, дарена от Цар Борис III. По това време автомобилите едва навлизали в страната ни и затова, когато Принцът идвал във Вършец със своя автомобил кабриолет, той успешно събирал погледите на местните и привличал младите с него в игралната зала. Присъствието на един принц в единственото казино в държавата, винаги обещавало забавление.
 Освен че имал интерес към залаганията в игралната зала, както и че бил запален картоиграч, принц Кирил се заглеждал и по дамите, въпреки че нямали синя кръв. Това, разбира се разпалва клюки за мимолетните му романтични връзки с местните моми, но те постепенно са се загубили във времето.
 Принцът бил обичан от хората във Вършец и затова след като умира, въпреки заплахата от престъпния срещу комунистически режим, на фасадата на любимото му казино някой слага черен флаг.
 Вършец е бил първият СПА център в държавата ни и като такъв – предпочитаното място за почивка на елита на България през 30-те години. Тук са били посрещани с малиново сладко и минерална вода и са настанявани в запазените и до днес вили в стил Арт Деко.
Сега Царското казино е пусто и тъне в разруха. То отдавна не работи и само внушителната постройка напомня за някогашната му слава, когато тук се събирал каймакът на столицата и дори на държавата. През годините на социализма е превърнато в стол.
 Днес сградата е собственост на Министерството на здравеопазването.