Храмът представлява кръстокуполна базилика, чието строителство започва на 23.04.1903г и завършва през 1906 г. Автор на проекта е арх. Киро Маричков, а изпълнители са майсторите Яне Христов от село Негован (Плевенско) и Щерю Димитров от село Бял камък (Леринско).
 Църквата е трикорабна, куполна, с подчертан латински кръст с издължено западно рамо в план и по-къса напречна ос. Олтарът е с една апсида. Над притвора са издигнати две кули камбанарии. От запад тялото на църквата е обхванато от П-образен екзонартекс с калоти. Към наоса има странични входове от север и юг. Фасадите са облицовани с пояси от камък и тухла, които придават на сградата романтично-сецесионен характер. Иконостасът е дървен, но без дърворезба, изработен от Диониси Петров. Царските икони са рисувани от проф.Стефан Иванов и Петър Иванов. В църквата има икони, изписани от протойерей Михаил Петров от Вършец. Част от тях датират от XVII - XVIII в.
 Ценност представляват четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград. Те са дарени от местни заможни хора за освещаването на храма. Интересни са и двата централни свещника, дарени през 1934 г. от Ботевия четник Димитър Пенев.
 Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение. Особено много поклонници се стичат на храмовия празник Гергьовден, когато се прави курбан.